LEGO е като глина за детското въображение — материалът, от който детето може да създаде онова, което живее в неговия вътрешен свят.
Удовлетворяващо в построяването на един ЛЕГО модел.
Детето търси точната част, следва стъпките една след друга и постепенно пред него се появява автомобил, замък, космически кораб или любим герой. Накрая идва онзи радостен момент, когато последната част е поставена и готовият модел може гордо да бъде показан или поставен на любимо място в стаята.
За много деца — а и за много възрастни ЛЕГО фенове — именно това е голямото удоволствие.
Но има и един друг начин за игра с LEGO®.
Той започва там, където свършва последната страница от инструкциите.
Пред детето има купчина части и то може да измисли само, какво да се получи от тях.
И тогава въпросът вече не е:
„Коя част трябва да поставя сега?“
а:
„Какво бих могъл да създам?“
Точно за този вид игра е тази статия.
Когато няма един правилен отговор
Строенето по инструкции и свободното строене не са противници. Те просто поставят различни задачи пред детето.
При модела по инструкции целта вече е известна. Детето трябва да открие правилния път до нея — да разпознава части, да следва последователност, да разбира изображенията и да възпроизведе конструкцията.
При свободното строене няма предварително определен резултат.
Преди изобщо да започне да решава проблема, детето трябва да измисли каква е задачата.
Какво ще строя и за какво ще служи то?
Как трябва да изглежда?
Как ще стои стабилно?
Ще се движи ли?
Кой ще живее тук?
Какво да направя, ако с тези части не става?
Мога ли да го направя по друг начин?
Тук няма един верен отговор — има много възможни отговори.
И точно в това се крие една от най-интересните особености на свободното строене.
Една стара купчина тухлички съдържа в себе си нещо, което още никога не е съществувало
При моделите по инструкции детето знае още от кутията какво ще има пред себе си накрая.
При свободната игра това не е така.
Червените тухлички могат да се превърнат в тухлена стена.
После същите елементи могат да са част от пожарна кола.
След това глава на странно животно.
Утре могат да се превърнат в част от космически кораб, а вдругиден — в нещо, което дори няма име.
Тухличките остават същите.
Идеите се менят.
Тъкмо затова една голяма кутия с ЛЕГО части може да остане интересна толкова дълго — тя няма само един възможен краен резултат.
Градове, коли и машини.
Животни, дори и несъществуващи такива.
Къщи с тайни стаи.
Космически станции.
Всякакви герои.
Превозни средства с функции, които никой производител не би измислил.
А понякога просто нещо странно - и детето с увереност ще обясни какво представлява.
Какво казват изследванията?
Идеята, че различните видове игра могат да насърчават различен начин на мислене, не е само предположение.
В класическо изследване на психолозите Debra Pepler и Hildy Ross от 1981 г. малки деца получават материали, които могат да се използват по два начина.
При единия, те трябва да ги използват като пъзел — има определено правилно решение.
При другия, същите елементи могат да бъдат използвани свободно като строителни блокчета.
След игрите децата получават различни задачи. Децата, играли свободно с материалите, се представят по-добре при задачи, изискващи търсене на различни възможни решения. Децата от групата с определена цел, от своя страна, използват повече стратегически ходове при задачи с конкретно решение.
Изводът е интересен, защото не казва, че единият начин на игра е „по-добър“.
Казва, че различният тип игра упражнява различен начин на мислене.
Има и изследвания конкретно с LEGO®.
През 2018 г. Concetta Pirrone и нейни колеги публикуват експеримент с шестгодишни деца, при който ЛЕГО тухличките са използвани продължително в структурирани строителни занимания. Групата, работила с LEGO®, впоследствие показва по-високи резултати по математика, невербално разсъждение и мисловни образи.
Това, разбира се, не означава, че една кутия LEGO® автоматично ще подобри всички тези способности. Подобни резултати зависят от начина на работа, възрастта, средата и много други фактори.
Но изследванията дават добра причина да гледаме на конструктивната игра не просто като на забавление, а и като на среда, в която детето упражнява различни начини на мислене.
Най-интересното често започва, когато първоначалният план се провали
Представете си, че детето решава да построи мост.
Прави две колони и поставя между тях дълга плочка.
Мостът пада.
Добавя още опори.
После решава, че под него трябва да минава автомобил.
Мостът вече е твърде нисък.
Следва нова конструкция.
След това до моста се появява път.
Пътят води до къща.
Къщата има нужда от врата.
Някой трябва да живее в нея.
Появява се минифигурка.
След половин час първоначалният „мост“ вече е малка част от цялата сцена.
Тук няма грешка в проекта.
Има развитие на проекта.
Детето непрекъснато пробва, променя, разглобява, заменя една част с друга и приспособява идеята си към това, което се случва във въображението му.
И когато конструкцията не работи, няма страница от инструкцията, към която да се върне и да провери решението.
Трябва да измисли следващия ход само.
Конструкцията се превръща в игра
Свободното ЛЕГО строене има още една особеност, която понякога остава незабелязана.
То много лесно преминава от конструиране към разказване на истории.
Една къща предполага някой да живее в нея.
Един замък има нужда от обитатели.
Един космически кораб — от екипаж.
Автомобилът трябва да пътува нанякъде.
Животното трябва да има местообитание.
Магазинът има нужда от продавач и клиенти.
Детето вече не просто строи обекти.
То създава свят, който има история.
В този свят има герои, места, отношения, проблеми, правила, решения. Конструкцията става декор на ролевата игра, а ролевата игра ражда необходимост от следващата конструкция.
„Тук трябва да има гара.“
„На този герой му трябва кола.“
„Трябва да направим магазин за играчки.“
„Това животно няма къде да живее.“
И строенето започва отново.
Трябва ли възрастният просто да остави детето само да измисля и строи?
Не непременно.
Интересен резултат идва от изследване на Katrina Ferrara и нейни колеги върху играта с блокчета между родители и деца.
Те сравняват свободна игра, игра с предварително построени конструкции и т.нар. насочвана игра — детето запазва активната роля, но възрастният участва с идеи и въпроси.
При насочваната игра родителите използват най-много думи, описващи пространствени отношения, а децата също говорят повече за тях в сравнение с напълно свободната игра.
По-късен систематичен обзор и мета-анализ на 39 изследвания също намира преимущества на насочваната игра в определени области, макар резултатите да не са еднакви за всички умения.
Не е необходимо родителят да казва какво да бъде построено. Понякога е достатъчно да зададе интересен въпрос.
Вместо:
„Сложи тази част тук.“
може да попита:
„Как може да стои по-стабилно?“
Вместо:
„Ето как се прави кола.“
може да каже:
„А можеш ли да измислиш кола, която да се движи и по суша, и по вода?“
И още:
- Как изглежда животно, което никога не е живяло на Земята?
- Можеш ли да направиш мост само от тези части?
- Какво ще стане, ако тази къща трябва да се премества?
- Можеш ли да измислиш три различни начина да използваш тази част?
- Кой живее тук?
- Какво има зад тази врата?
- Как би изглеждал този град през зимата?
- Как ти се струва идеята да построиш нещо, което никога досега не е било построявано?
Това е искрата.
Какво ще се случи след като я запалим, вече остава на детското въображение.
За свободното строене трябват не само много части, а различни части
Лесно е да стигнем до извода:
„Тогава просто трябва да купим възможно най-много тухлички.“
Но количеството само по себе си не е най-интересното.
За свободната игра е ценно детето да разполага както с достатъчно основни строителни елементи, така и с части, които могат да породят нова идея.
Една купчина стандартни тухлички може да стане стена, кула или къща.
Но добавете няколко колела — и изведнъж конструкцията може да се движи.
Добавете прозорци и врати — и се появяват сгради.
Добавете очи — и тухличките могат да станат същество.
Добавете растения и животни — и около сградата се появява цял свят.
Добавете минифигурка — и започва история.
Затова една добра колекция за свободно строене може да съдържа две неща:
стабилна основа от универсални части и малко „изненади“, които отварят нови посоки за игра.
LEGO® Classic – кутии, в които крайният модел не е предварително определен
Серията LEGO® Classic е един от най-лесните начини да се създаде подобна база.
В тези кутии има идеи за начало, но тяхната основна стойност е другаде — частите могат отново и отново да се превръщат в различни конструкции.
11045 Творчески цветни тухлички – КЛАСИК
С 820 части моделът от 2026 г. е чудесна основа за голяма колекция за свободно строене.
Това е тип кутия, при която най-важният въпрос не е „Какъв модел има вътре?“, а „Колко различни неща могат да се появят от тези части?“
10698 Голяма креативна кутия с части – КЛАСИК
790 части, 33 цвята, различни прозорци и врати, гуми, джанти, очи и основни плочки.
Точно разнообразието от елементи я прави интересна за свободната игра — детето разполага едновременно с материал за сгради, превозни средства, същества и какво ли още не.
10696 Креативна кутия за строене – КЛАСИК
Тук има 484 части в множество цветове, както и прозорци, очи и много колела.
Колелата са особено интересен пример за част, която веднага поражда нов въпрос:
„А може ли това, което построих, да се движи?“
11040 Магическа прозрачна кутия – КЛАСИК
Този модел съдържа 340 части, сред които прозрачните елементи дават съвсем различен характер на конструкциите.
Понякога именно необичайната част е достатъчна, за да възникне идея, която иначе нямаше да се появи.
11036 Творчески превозни средства – КЛАСИК
С 900 части тази кутия предлага интересен междинен вариант.
Има тема, която да даде отправна точка — превозните средства — но частите позволяват идеята да бъде променяна, комбинирана и отвеждана много далеч от показаните примери.
За някои деца точно това е най-лесният вход към свободното строене: не празният лист, а начална идея, която могат да развият в свое продължение.
Да добавим към кутията някои части, които липсват?
Тук започва още по-интересната част.
Не е необходимо всяко разширяване на LEGO® колекцията да бъде нов модел.
Понякога са нужни просто допълнителни елементи.
В БО ХОБИ можете да избирате LEGO® части поотделно и така постепенно да превръщате детската колекция в истинска малка строителна работилница.
Например:
Гуми, джанти и шасита
Една неподвижна конструкция изведнъж може да стане автомобил, машина, робот или странно превозно средство.
Рамки, прозорци, стени и врати
Купчината тухлички започва да се превръща в домове, магазини, гаражи, замъци и цели улици.
Животни, създания и растения
Около конструкциите се появява среда — гора, ферма, парк, джунгла или фантастичен свят.
Части и аксесоари за минифигурки
Светът вече има герои.
А когато има герои, много често започва и история.
Интериор, сгради, мебели, хранителни елементи и табели
Тези малки детайли понякога дават повече идеи за ролева игра от цяла шепа стандартни тухлички.
Специални и декоративни части
Тук може би е най-забавното предизвикателство:
„Не знам за какво е предназначена тази част. Какво би могло да се направи с нея?“
А какво да правим с вече построените модели?
Нищо задължително.
Няма причина любимият модел да бъде разглобяван само защото свободното строене има своите предимства.
Ако детето е прекарало часове в построяването му, гордее се с него и иска да го вижда ден след ден в стаята си — нека остане там.
Колекционирането, строенето по инструкции и свободното конструиране спокойно могат да живеят заедно в една LEGO® колекция.
Едни модели могат да останат завършени.
Други след време могат да бъдат разглобени.
А отделна кутия с тухлички и специални части винаги може да чака следващата идея.
Не е нужно да избираме между „модел“ и „игра“.
По-интересно е детето да има възможност и за двете.
Кутия, в която нищо не е окончателно
Един LEGO® модел може да бъде прекрасен проект.
Но една колекция от свободни части може да бъде стотици различни проекти, които все още не са измислени.
Днес от тях може да се появи космическа станция.
Утре — ветеринарна клиника.
Вдругиден — машина с неизвестно предназначение, управлявана от герой, който детето е измислило пет минути по-рано.
После всичко може да бъде разглобено.
И от същите части да започне съвсем друга история.
Дайте на детето достатъчно материал.
Добавете части, които могат да го изненадат.
Подайте понякога една идея или един въпрос.
А след това оставете детето да построи онова, което никой не би могъл да нарисува предварително на последната страница на инструкцията.
Разгледайте LEGO® Classic
Кутии с тухлички и разнообразни елементи за свободно строене, комбиниране и нови идеи.
Разгледайте LEGO® ClassicВижте LEGO® части по избор
Тухлички, плочки, колела, врати, прозорци, растения, животни, части за минифигурки и много други елементи.
Изберете LEGO® частиИзследвания, споменати в статията
Pepler, D. J. & Ross, H. S. (1981). The Effects of Play on Convergent and Divergent Problem Solving. Child Development, 52(4), 1202–1210.
Pirrone, C., Tienken, C. H., Pagano, T. & Di Nuovo, S. (2018). The Influence of Building Block Play on Mathematics Achievement and Logical and Divergent Thinking in Italian Primary School Mathematics Classes. The Educational Forum, 82(1), 40–58.
Ferrara, K., Hirsh-Pasek, K., Newcombe, N. S., Golinkoff, R. M. & Lam, W. S. (2011). Block Talk: Spatial Language During Block Play. Mind, Brain, and Education, 5(3), 143–151.
Skene, K. et al. (2022). Can guidance during play enhance children’s learning and development in educational contexts? A systematic review and meta-analysis. Child Development, 93(4), 1162–1180.